Днес не просто отбелязахме 3 март – днес почувствахме България! Във всяка дума, във всеки развят трибагреник, във всяко туптящо сърце! Показахме, че когато сме заедно, когато помним и носим родината в сърцата си, сме силни и непоколебими! Благодарим на всички, които споделиха този момент с нас – с гордост, с признателност и с любов към Отечеството! Нека бъдем достойни за знамето си, за историята си, за свободата си! Да живее България! Честит 3 март!
С подкрепата на Община Русе, Регионално управление на образованието – гр. Русе, Subliton, Гайдарски състав “Дунавски гайди” при НЧ “Стефан Караджа 2018” – Русе, Фолклорен танцов клуб Родолюбец – гр.Русе, Клуб за спорт и танци Фламинго – ЕТНО , Ученическа спортна школа – Русе, в лицето на г-жа Мая Петрова, Еконт Експрес – гр. Бяла.
Изказваме огромна благодарност на всички ученици, учители, родители, русенци, гости на града, които съдействаха за реализирането на инициативата.
„Днес празнуваме духа на България, който векове наред е устоявал на изпитанията. България не е само територия, не е просто граница на картата. България – това сме ние.
България е звънът на чановете в Родопите, който отеква в сърцето ни като глас на предците. България е мирисът на топлия хляб, изпечен в бабината пещ, и сладките вечери на село, когато под асмата се събира цялото семейство. България е гайдарят, който надига своята песен на върха на планината, и децата, които тичат боси по ливадите, свободни и щастливи. България е шевицата, в която всяка нишка разказва история за любов и дом.
Но България е и в тъмните нощи на робството, когато надеждата е била само в пламъка на свещта. България е в изпепелените домове, след които хората пак са градили. Тя е в раните, но и в силата да вървим напред. Тя е болката на онези, които са дали живота си за свободата, и гордостта, с която техните наследници днес пеят химна.
Вечер, когато слънцето залязваше зад хълмовете, баба ми разказваше истории за отминали времена – за войни и победи, за герои и обикновени хора, които с труд и честност са изграждали България. В очите ѝ виждах гордост и вяра, че тази земя ще пребъде. Научих от нея, че родината не е само мястото, където сме родени, а всичко, което носим в сърцата си – спомените, традициите, думите, които остават с нас, дори когато сме далеч.
И всичко това е събрано в три цвята – бяло, зелено и червено. Бялото – чистотата на нашия народ и вярата в бъдещето. Зеленото – плодородието на нашата земя и силата на живота. Червеното – кръвта на героите, които жертваха себе си, за да се роди свободата. Това знаме не е просто плат – то е символ на борбата, на честта и на надеждата. Където и да се развее, то ни напомня кои сме и за какво сме се борили.
Всяко поколение има своята мисия – да помни, да почита, да предава нататък!
Нека сме достойни за знамето си! Да живее България!“
Елица Йорданова
Учител по история и цивилизации
Да живее България!
Честит празник!
